Острото усещане за криза, породена от бежанския натиск, достигна своя връх с „лодките на смъртта“ през месец април на 2015 г. На ход беше Европейската комисия, която трябваше да предложи законодателни инициативи. Списъкът с мерки бе дълъг и съдържаше както краткосрочни действия за стабилизиране, така и мерки в дългосрочен план, за да се създаде система за справяне с все по-вероятни бежански вълни в бъдеще. Предложенията за засилване на граничния контрол по външните граници на ЕС и борбата с каналджиите не срещнаха съпротива. Идеята за солидарно разпределение на тежестта от държавите на първа линия към вътрешността на Съюза обаче намери редица противници.

Гласувах в подкрепа на „квотния принцип”, осъзнавайки слабостите на предложението, защото винаги съм се страхувал, че България може да попадне в ситуацията на Гърция и Италия и може да се наложи да се възползва от европейската солидарност.

Постепенно ЕС достигна до разбирането, че Турция държи ключа за отслабване на сухопътния миграционен натиск върху Европа. Затова от самото начало съм категоричен поддръжник на споразумението с Турция. То гарантира по най-добрия начин сигурността на България. Никога не трябва да забравяме съпротивата на някои политици от Централна Европа, които се обявиха против споразумението с Турция и изложиха на риск нашата страна.

Кризата доведе до историческа възможност за реформи и изграждането на нови и силни европейски институции. Създадохме нова Европейска агенция за гранична и брегова охрана, която получи сериозно финансиране. Засилихме мерките, свързани с политиката за връщане на незаконните икономически имигранти. Предстои да увеличим икономическата и политическа помощ за потенциално нестабилните държави в Северна Африка.

Научете повече за бежанските квоти в ЕС и работата ми по темата тук: